137 lines
11 KiB
HTML
137 lines
11 KiB
HTML
<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
|
||
|
||
<html>
|
||
<head>
|
||
<title>ФССЕ - Какво е Свободен софтуер?</title>
|
||
</head>
|
||
|
||
<body>
|
||
<h1>Какво е свободен софтуер?</h1>
|
||
|
||
<p class="indent">„Свободен“ в „Свободен софтуер“ се отнася до свободата, а
|
||
не до цената (на английски думата „free“ означава „свободен“, но и
|
||
„безплатен“, Б.пр.). Използвана с това си значение от 80-те, първата документирана
|
||
завършена дефиниция се явява бюлетинът на <a href="http://www.gnu.org/bulletins/bull1.txt">GNU, vol. 1 no.1</a>, публикуван през Февруари 1986. В частност, четири свободи
|
||
определят <a href="http://www.gnu.org/philosophy/free-sw.html">Свободния софтуер</a>:</p>
|
||
|
||
<ul>
|
||
<li class="indent"><b>Свободата да използваш програмата, за каквито и да е цели.</b>
|
||
<p class="indent"> <em>Поставянето на ограничения върху употребата на Свободния
|
||
софтуер, като например време („30-дневен пробен период“, „лицензът изтича на
|
||
1 януари 2004“), цел („дава се разрешение само за изследователска и нестопанска
|
||
употреба“, „не може да се използва за еталонни тестове“) или географски регион
|
||
(„не трябва да се използва в страната X“) правят програмата несвободна.</em></p>
|
||
</li>
|
||
|
||
<li class="indent"><b>Свободата да изучаваш как работи програмата и да я пригаждаш
|
||
към своите нужди.</b>
|
||
<p class="indent"> <em>Поставянето на правни или практически ограничения върху
|
||
разбирането и модифицирането на програма, като задължителна покупка на
|
||
специални лицензи, подписване на „Non-Disclosure-Agreement“ (NDA), или –
|
||
за програмни езици имащи множество форми на представяне – да се прави
|
||
недостъпен предпочитания от хората начин за разбиране и редактиране на
|
||
програмата („изходен код“) също прави програмата собственическа (несвободна).
|
||
Без свободата да променят някоя програма хората ще останат на милостта на
|
||
единичен доставчик.</em></p>
|
||
</li>
|
||
|
||
<li class="indent"><b>Свободата да разпространяваш копия, за да можеш да помогнеш
|
||
на съседа си.</b>
|
||
<p class="indent"> <em>Софтеурът може да бъде копиран/разпространяван буквално
|
||
безплатно. Програмата става несвободна, ако не ви е позволено да я дадете
|
||
на човек в нужда. Това може да бъде направено срещу заплащане, ако така
|
||
решите.</em></p>
|
||
</li>
|
||
|
||
<li class="indent"><b>Свободата да подобрявате програмата и да пуснете подобренията
|
||
публично, така че цялата общност да се облагодетелства.</b>
|
||
<p class="indent"> <em>Не всеки е еднакво добър програмист във всички посоки.
|
||
Някои хора въобще не знаят как да прогамират. Тази свобода позволява на
|
||
тези, които нямат времето, или уменията да разрешат някой проблем, непряко
|
||
да получат достъп до свободата да променяш. Това може да бъде сторено срещу
|
||
заплащане.</em></p>
|
||
</li>
|
||
</ul>
|
||
|
||
<p class="indent">Тези свободи са права, а не задължения, въпреки че спазването
|
||
им за обществото може понякога да задължи индивида. Всеки може да избере да не
|
||
се възползва от тях, но може също така да избере да се възползва от всичките.
|
||
В частност, трябва да се разбере, че Свободният софтуер не изключва търговска
|
||
употреба. Ако една програма не позволява търговска употреба и търговско
|
||
разпространение, тя не е Свободен софтуер. Несъмнено нарастващ брой компании
|
||
основават бизнес модела си изцяло, или поне частично, върху Свободния софтуер,
|
||
включително някои от най-големите разпространители на собственически софтуер.
|
||
Свободният софтуер прави законно осигуряването на помощ, не го прави задължително.</p>
|
||
|
||
<h3>Терминология</h3>
|
||
<p class="indent">Английският изглежда е единственият език, в които съществува
|
||
такова силно двусмислие между свобода и цена. Когато се преведе на други езици
|
||
Свободният софтуер се превръща в „logiciels libre“ на френски, „software libre“
|
||
на испански, „software libero“ на италиански, „Fri Software“, или какъвто и да
|
||
е еквивалентния термин в местния език, отнасящ се до свободата.</p>
|
||
|
||
<b>Отворен код</b>
|
||
<p class="indent">На 3 февруари 1998, по времето, когато Netscape обявили, че ще
|
||
пуснат своя браузър като Свободен софтуер, група хора се срещнали в Пало Алто,
|
||
Силициевата долина и предложили да започнат маркетингова кампания за Свободния
|
||
софтуер, използвайки термина „Отворен код“. Целта била бърза комерсиализация
|
||
на Свободния софтуер и възприеманото му от компании и рискуващи капиталисти на
|
||
избухващата нова икономика. Като средства за целта, те направили съзнателното
|
||
решение да оставят настрана всички дългосрочни въпроси (като философия, етика
|
||
и социални ефекти) свързани със Свободния софтуер, тъй като чувствали, че те са
|
||
препятствие по пътя на бързото приемане от икономиката. Те предложили да се
|
||
акцентира само върху технологичните преимущества<a class="fn" href="#fn">1</a>.</p>
|
||
|
||
<p class="indent">Често използван от хора, които се отнасят към това което
|
||
означава Свободния софтуер, терминът „Отворен код“ – първоначално дефиниран
|
||
да означава същото като Свободния софтуер по отношение на лицензи и
|
||
изпълнение – е пострадал от неправилна употреба. В наши дни той редовно се
|
||
употребява за всичко между Свободния софтуер и силно собственическата
|
||
„Програма за правителствена сигурност“ („Governmental Security Program“ (GSP))
|
||
на Microsoft<a class="fn" href="#fn">2</a>.</p>
|
||
|
||
<b>Libre Software</b>
|
||
<p class="indent">Когато Европейската комисия започнали да се занимават със
|
||
Свободния софтуер на редовни начала, те потърсили как да избегнат двусмислието
|
||
на английското словосъчетание „Free Software“ и погрешните разбирания на израза
|
||
„Отворен код“, което довело до приемането на трети термин, който изскочил
|
||
случайно около 1992 – „Libre Software“.Терминът се е доказал като устойчив на
|
||
неправилна употреба и все още се използва по сходен начин за Свободния софтуер.
|
||
Така че, той може да представи решение на тези, които се страхуват, че няма да
|
||
бъдат разбрани правилно, когато говорят английски.</p>
|
||
|
||
<h2 id="fn">Справки</h2>
|
||
|
||
<ol>
|
||
<li>
|
||
За справка вижте <a href="http://web.archive.org/web/20021217003716/http://www.opensource.org/advocacy/faq.html">OSI
|
||
FAQ</a>
|
||
:
|
||
<em>Каква е връзката между „отворения код“ и „Свободния софтуер“? Инициативата
|
||
за Отворен код (The Open Source Initiative) е маркетинг за Свободния софтуер.
|
||
OSI просто изнася на преден план технологичните предимства на Свободния софтуер,
|
||
оставяйки въпросите, касаещи свободата на по-заден.</em>
|
||
</li>
|
||
|
||
<li>
|
||
В тази програма правителства
|
||
и вътреправителствени организации плащат значителни такси за повърхностен поглед
|
||
върху някои части на изходния код на Windows във специални съоръжения на Microsoft.
|
||
Това може да увеличи „осезаемата сигурност“, но по същество е безполезно – особено
|
||
след като те дори не знаят дали видяното от тях е същото, като това, което
|
||
имат на компютрите си. И разбира се, това не им дава свобода.
|
||
</li>
|
||
</ol>
|
||
|
||
</body>
|
||
|
||
<timestamp>$Date$ $Author$</timestamp>
|
||
<translator>Пламен Стоев</translator>
|
||
</html>
|
||
<!--
|
||
Local Variables: ***
|
||
mode: xml ***
|
||
End: ***
|
||
-->
|
||
|