2010-08-09 13:56:07 +00:00
|
|
|
|
<?xml version="1.0" encoding="UTF-8" ?>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<html>
|
2020-04-15 11:46:59 +02:00
|
|
|
|
<version>0</version>
|
|
|
|
|
|
|
2010-08-09 13:56:07 +00:00
|
|
|
|
<head>
|
|
|
|
|
|
<title>ФССЕ - Какво е проектът ГНУ?</title>
|
|
|
|
|
|
</head>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<body>
|
|
|
|
|
|
<h1>Какво е проектът ГНУ?</h1>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
Проектът ГНУ беше стартиран през Септември 1983 от Ричард М. Столман
|
2020-07-06 16:52:14 +02:00
|
|
|
|
с цел от <a href="/freesoftware/freesoftware.html">Свободен софтуер</a>
|
2010-08-09 13:56:07 +00:00
|
|
|
|
да се създаде цялостна операционна система. Разработването на софтуера
|
|
|
|
|
|
започна през следващия Януари.
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
Столман основал Фондацията за Свободен Софтуер (FSF) през Октомври
|
|
|
|
|
|
1985 за да подпомага административните, правни и организационни страни
|
|
|
|
|
|
на проекта ГНУ, също така да разпространява знанието за Свободния софтуер
|
|
|
|
|
|
и да разшири употребата му. Основните лицензи на проекта ГНУ са Общият
|
|
|
|
|
|
Публичен Лиценз на ГНУ (GNU General Public License, GPL), Второстепенният
|
|
|
|
|
|
Общ Публичен Лиценз на ГНУ (GNU Lesser General Public License, LGPL,
|
|
|
|
|
|
преди известен като GNU Library General Public License). През годините
|
|
|
|
|
|
те се утвърдиха като най-широко употребяваните лицензи за Свободен софтуер.
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
Проектът ГНУ се състои от множество по-малки подпроекти, поддържани от
|
|
|
|
|
|
доброволци или служби, или комбинации от двете. Самите подпроекти
|
|
|
|
|
|
наричат себе си "ГНУ Проекти" или "ГНУ Пакети".
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
Името на проекта е получено от рекурсивния акроним "GNU's Not Unix"
|
|
|
|
|
|
(ГНУ не е Юникс). Юникс е била много популярна операционна система
|
|
|
|
|
|
през 80-те, тъй че Столман проектирал ГНУ да бъде съвместима
|
|
|
|
|
|
с Юникс, така че да бъде удобно за хората да се прехвърлят на ГНУ.
|
|
|
|
|
|
Името потвърждава, че ГНУ е поучен от техническия модел на Юникс, но
|
|
|
|
|
|
също така важно отбелязва, че двете неща нямат връзка. За разлика от
|
|
|
|
|
|
Юникс ГНУ е Свободен софтуер.
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
Бидейки Юникс-подобен ГНУ е модулен по устройство. Това означава, че
|
|
|
|
|
|
компоненти разработени от трети страни могат да бъдат вмъкнати в ГНУ.
|
|
|
|
|
|
Днес е доста обичайно за хората да използват ядро, разработено от трети
|
|
|
|
|
|
страни, наречено Линукс с ГНУ системи. Много хора използват името
|
|
|
|
|
|
"Линукс" за този вариант на ГНУ, но това попречва на хората да разберат
|
|
|
|
|
|
за проекта ГНУ и целта му за свобода на софтуера. ФССЕ приканва хората
|
|
|
|
|
|
да използват термина "ГНУ/Линукс" или "ГНУ+Линукс", когато споменават
|
|
|
|
|
|
за такива системи.
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<p>
|
|
|
|
|
|
За повече информацията вижте уебсайта на проекта ГНУ на
|
|
|
|
|
|
<a href="http://www.ГНУ.org">www.gnu.org</a>.
|
|
|
|
|
|
</p>
|
|
|
|
|
|
</body>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
<translator>Пламен Стоев</translator>
|
|
|
|
|
|
</html>
|
|
|
|
|
|
<!--
|
|
|
|
|
|
Local Variables: ***
|
|
|
|
|
|
mode: xml ***
|
|
|
|
|
|
End: ***
|
|
|
|
|
|
-->
|
